На "селския"

В петък сутрин с дофтора застъпваме за 72 часа на едно интересно състезание по улов на шаран. Интересно защото "селския" е язовир с характер и капотата там са в много по-вече от щастливите мигове на ръъъън.
Дано силата е с нас та да се справим с яденьето и пиеньето дет сме приготвили, а че ще нахраним обилно рибите е сигурно....
И ако перефразираме великата фраза " и да паднем и да бием, все ще се напием"
нищо друго не ни остава освен да се изокаме " и да фанем и да не фанем, доволни и щастливи ще останем".

Евала, Вирбелче, братче! Успех ви пожелавам с рибите, защото то другото си е ясно!

Краско пожелавам ви успех с пиенето и късмет в риболова,но си мисля че везните клонят и в двете посоки успех брато.

То че ще пада ядене и пиене се знае,
ама да не забравите скарите ей,
и все пак наслука де.

Нека да ви разкажа за какво става дума през тези три уникални дни на "селския":
В четвъртък вечероколо 20 часа съм на гьола и що да видя, бой Джрдж върти едни прижоли и пече чушки, а оня ми ти вагабонтин Николайчо (парт. име Пената) дава безценни указания на колегите видите ли как се прави шопска салата. Аз се позавъртех и като видех ква стъклена батарея са стъкмили бърже се изсулих в тъмното и беж дома. Оказа се че съм избрал верната тактика, защото на другия ден момчетата от 5ти сектор до обяд имаха халюцинации, ама знам си аз преди състезание домакините гледат да отслабат съпротивителните ти сили.
И така в петък с дофтора пием последно кафе на терасата и поемаме към мястото на събитието, а там като на предизборна седянка



а язовира като тепсия, красотааааа





но време няма и напрежението нараства - предстой жребии, каде на майтап къде на сериозно но се сбрахме 22мата и се почна една веселба, теглене както си му е реда, ама нали си е приятелско състезание, усмивките не се скриха, даже и след разпределянето





а тия двамата не се карат, нищо подобно разменяха рецепти за ......мезетата



а ето и златната ръка на дофтора, дето ни изведе на почетното 10то място, но това по-късно



а тука - спор няма, колегата Достин благодари на Николайчо, че пак го набута на същият като лани сектор (корупция това е, две години на един и същи сектор)



доктора се опитва нещо да прифане, ама нема шанс, а отбора на Достин както виждате се отблагодарява на Пената по най-познатият начин - изодзаде



и така изтеглили тежкият си жребииш поехме към сектор 2, а там едно равно, чистичко, абе красота само за разпъване. И ние не губим нито миг



а пред нас фантазия



еме каквото можахме направихме и едвам дочакахме да позамръкне и леко полека се ориентирахме към сектор 3, където Иван организираше сказка за вредата и ползата от пиенето по време на приятелско състезание, еми такваз тема не бива да се пропуща





тая празната маса докато не я напълнихме не мирясахме, ама след това снимките нещо се губят маа му стара.
По едно време доде новината че от отсрещния бряг има уловена риба и това отприщи всенародното веселие.....

на сутринта ето какво ни посрещна





ама дофтора е стабилка и вече ги чака



е и аз де



а времето постоянно ни изненадваше







и тогава доде щастливият момент на сектор3, вероятно защото вечерта бехме всички при тях, а радостта по всички сектори бе огромна и всички се надпреварвахме да ги поздравим.
Но както се и очакваше 4ти сектор не ни кара да чакаме дълго и измъкнаха едно нещо, което по моя преценка съдията нарочно мери с фалшивия кантар и не зачете рибата за некви си 310 грама ,ми че това мое ли да е повод за незачитане. Всички отново се сбрахме и с общи усилия успокоихме Славчо щото той видимо бе разстроен и удави мъката ........в сълзи







но както виждате Пената е строг но справедлив, мери точно и винаги колкото си требе....
и така леко полеко, времето си вървеше, а рибите си рипкаха, ние се почесвахме там където ни сърби и не сърби.
При нас дойдоха скъпи гости съгласно уговорката с надеждата да прифанем от ентусиазма им





Бобсъна даже реши да пробва остротатат на куките ни



но времето както се и очакваше ни готвеше изненада, като почна оня ми ти дъжд в 17.30 часа та до другата сутрин до 07.30 - ама яко, е ако и това не е изпитание за черните ни дробове, не зная кое щее.
Неделя сутрин ни изненада за няколко часа с ете такова време, ами та требеше да се позбереме и изхвърлим празния амбалаж де



та посбрахме квото можахме и зачакахме клаксона на Пената да обяви краят на това мероприятие, неказва състезание защото си беше едно приятелско мероприятие съответно с раздаване на награди, много тегления на жребии и още по-вече усмивки.
Ето как завърши този празник за душата, като тук е мястото да поздравя всички участници и им благодаря за чудесните 72 съвместни часа. До нови срещи приятели, а Стефаново е като магнит, винаги ще се нръщата до шаварите









е най-после и Юрката, щастливецът уловил крокодила се добра да се снима с трофея



ето и доволните физиономии на организаторите - ми ка нема са доволни, като и те имат шанс да станат 3ти



ето и една снимка, ако видите едно намръщено лице, то ще е от дъжда, не от друго



ето го и нашият звезден миг - 10то почетно място, благодарение на вълшебната ръчица на дофтора, дано га дръжи скалпела има по-голем късмет с деснячката.



Еми това е от мен приятели

Страхотно мероприятие. Пожелавам ви още много пъти да се събирате и веселите със спортен дух.

Е не съм вярвал, че има такива чудовища там! Браво!

А има ли информация за размерите на чудовището от Лох Стефаново и на какво е хванато?

Чудовището е хванато на косъм с царевица, страхотна слука

Е Краси гуем си бате, както винаги.

Не можахме да дойдем та да споделим и ние малко от това уникално преживяване - работа що да се прави.

Щуката е 12.570кг.,

Преди месец на друг тукашен гол бе извадена - 14.500кг.

Голям дзвер спор няма ! Евала !

Много познати мутри,много истинска обстановка,много красноречиви снимки!
Благодаря ти Краси за репортажа!

Вирбела ще точи зъби за следващия уикенд пак на селскио
Добре споделено състезание!

Супер репортаж Краси,много ми се искаше да дойда да Ви видя,но бях на Кастел - следващият път!

Браво Краси настръхнах от тоя снимков репортаж супер.

Както винаги 6+......